А отде да ги съберем тези точно спомени бре Пиле? Добре, че има по някоя снимка, че да кажем един ден, "ееее и тогава май сме ходили на море..."
На мен спомена ми е топъл, приятен, ама някак като локум- разточен и без много отличителни подробности! Може би е от силното слънце... хем се пазих и пих много и всякакви течности, ама ето на, пак тия загуби на памет...
Ще направя, все пак и кратък обзор:
Както винаги на смокиня имаше насищане на емоции и поводи за тях; то на бяха смях до скъсване, сръдни, простотий, куриозни изпълнения, невероятни китари, дълги нощи, бързи сутрини, събуждане в барове, дни на маса, гадно ядене и обслужване, радост от простите неща в живота, като тоалетна, много приятелство и доста уважение, строени в редички празни ботилки, стъклени чаши затънали в песока, криви физиономий, разговори трудно произнесени и трудно разбрани, попърс, горещи палатки, подрънкващ доволно лед, морски прибой, оглушителни цикли, русалки, пингвини, изгубени вещи, травми, джапанки, ярко слънце, много усмивки, пясък в неимоверни количества, навсякаде по теб, под теб, в леговището ти, в пиенето, и разбира се мнооого пиене, навсякаде, всякакво и най вече изпито!
В интерес на истината и тая година си изкарах много добре и се самонараних възможно най-малко пъти!!!
петък, 22 август 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар